Какво означават някои термини Хранителни добавки- Нутриенти, Минерали, Аминокиселини, Ензими

Какво означават някои термини

Хранителни добавки-  Нутриенти, Минерали, Аминокиселини, Ензими

Хранителните добавки са приеманите през устата (орално) хранителни вещества и минерали - нутриенти. Чрез тяхното ползване ние осигуряваме на организма необходимите му вещества и елементи в достатъчни и балансирани количества, ускоряваме възстановяването му и поддържаме тялото в оптимална форма.

Биологично активни са онези хранителни добавки, които са произведени от натурални съставки по максимално щадящи ги технологии, което е предпоставка клетките на човешкото тяло да ги разпознават и приемат като естествени храни, като ги усвояват бързо и в максимални количества, без странични ефекти. При тях не съществува опасност от предозиране или пристрастяване, съвместими са с храни, лекарства и алкохол. Природата е съвършена и притежава всичко необходимо за здравето на човека. Растенията и част от животинския свят много по-рано от човека преминават през период на адаптация към нови условия на оцеляване. Затова те са изключително подходящ източник на нутриенти, наред с минералите от недрата на Земята.

Нутриентите са всички хранителни вещества и елементи, които са необходими за човешкото тяло, за да може то да се развива, поддържа, възстановява и функционира.

Витамините са органични съединения, необходими на тялото, за да може то да се развива, расте и функционира нормално. Те са необходими на човешкия организъм като нутриенти в много малки количества – оттам идва и името им – vita minima (минимално за живот). Наименованието витамин се появява през 1912 г., след като американският биохимик от полски произход Казимир Функ изолира от оризовите люспи, съдържащо аминна група, вещество (витамин В1), което лекува болестта бери-бери и го нарича „витамин“.

Витамините са нискомолекулни органични вещества, необходими в минимални количества за нормалната жизнена дейност на човека и животните. Необходимостта от тях е обоснована през 1880 г. от руския учен Н. И. Лунин. Витамините са съединения, които организмът не може да произвежда в достатъчни количества и затова е необходим прием чрез храна или хранителни добавки.

Минералите са неорганични елементи, които са жизнено важни за съществуването на човека, защото служат за изграждането на мускулите, тъканите и костите. Те са важни компоненти на много от животоподдържащите системи на тялото като хормоните, транспорта на кислород и ензимните системи. Те се делят на два вида – макроелементи (необходими на тялото в големи количества) и микроелементи (необходими в много малки количества).

Свободните радикали са много силно активни молекули, на които липсва един електрон. Поради този дефицит те „отнемат“ електрон от други молекули близо до тях. По този начин се получава разрушаване и състаряване на клетките на организма. Свободните радикали разрушават имунната система и предизвикват различни дегенеративни заболявания.

Антиоксидантите са тези нутриенти, които неутрализират свободните радикали и имат подмладяващи функции за отделните клетки, тъкани, органи и за цялото тяло. Много от витамините и минералите са антиоксиданти.

Водата е основна за човешкия организъм. Три четвърти от нашето тяло се състои от вода. Тя е основна хранителна съставка, която участва във всички функции на организма. Съставна част е на всички телесни течности. Водата е средата, в която се извършват всички биохимични процеси. Транспортира нутриентите до всички клетки на тялото и му помага за прочистването от ненужните вещества. Участва в регулирането на телесната температура.

Белтъчините (протеините), заедно с въглехидратите и мазнините, са другата голяма група вещества, които ежедневно трябва да се набавят от човека в относително големи количества. Те снабдяват организма с градивни елементи, необходими за производството на хормони, антитела, ензими и тъкани. След водата, белтъчините са тези, от които е изградена най-голяма част от нашето тяло.

Аминокиселините са крайният продукт при белтъчното разграждане. Делят се на заменими и незаменими (тези, които човешкото тяло не може да синтезира). От гледна точка на органичната химия аминокиселините са химически съединения, в молекулата на които задължително присъстват амино и карбоксилна група. В тях се съдържат около 16% азот, който не е наличен при захарите и мастните киселини.

Въглехидратите са основен източник на енергия за нашето тяло. Делят се на две основни групи – прости въглехидрати (захар, глюкоза, лактоза, фруктоза) и сложни (нишесте и други). Въглехидратите са главен източник на енергия за клетките и основен - за мозъка и червените кръвни клетки. Препоръчително е да се консумират повече сложни въглехидрати, докато простите, в рафинираните храни като десерти, безалкохолни напитки и бонбони, трябва да се ограничават.

Мазнините също са основен източник на енергия за човешкото тяло. Те играят важна роля за транспорта на останалите нутриенти в тялото, във и между неговите клетки, органи и системи. Важна група мазнини са така наречените ненаситени мастни киселини - Омега 3, Омега 6 и Омега 9, които са незаменими за човека и трябва да се набавят от външен източник. Те са главно от растителен и рибен произход. Друга група мазнини са просто източник на енергия и калории, които повечето от хората консумират в излишък и това води до затлъстяване и сърдечно-съдови проблеми.

Ензимите са белтъчни молекули, които са необходими за почти всички биохимични дейности. Д-р Едуард Хоуъл – лекар и пионер в ензимните изследвания, ги нарича „искрици живот“. Те играят

роля на катализатори на хиляди биохимични процеси в оганизма – смилане на храната, стимулиране на мозъка, доставяне на енергия за клетките, възстановяване на тъканите, органите и системите. Делят се на две групи – храносмилателни и метаболитни.

· храносмилателните ензими са продукт на храносмилателната система за разграждане на храната и са строго специализирани. Например протеаза – само за протеини, амилаза разгражда нишестето, липаза – мазнините и пр.

· Метаболитни ензими – присъстват във всяка клетка, тъкан и органи и действат като биохимични катализатори в живите клетки. Например, метаболитният антиоксидантен ензим Супероксид дисмутаза (СОД) присъства във всяка клетка, намалява уврежданията от свободните радикали и забавя стареенето. Богат източник на метаболитни ензими са суровите храни, кълновете, синьозелените водорасли AFA

Когато хранителните ензими са недостатъчни или липсват, нашите органи и най-вече панкреасът се напряга като спешна помощ да отделя панкреатичните ензими, за да компенсира липсата на храносмилателните ензими и това непрекъснато изцеждане на жлезата и жертването на метаболитните ензими, води до дегенеративни процеси в организма.

Тялото използва ензимите на имунната система, за да подпомогне преработката на лишените от ензими храни. Излиза, че храносмилателният процес започва едва след като напусне стомаха или тогава, когато тялото би трябвало да усвоява хранителните вещества за по-нататъшна употреба. Резултатът е зле преработена или непреработена храна, която просто минава през тракта и накрая остава да гние в дебелото черво, преди да бъде изхвърлена. Гнилостните бактерии произвеждат токсични продукти, които се връщат в кръвта и претоварват организма. Особено отровни са токсините, получени от гниенето на протеините.